ВУЗ:
Составители:
Рубрика:
11
5.0 S, отн . ед. S
S
н
3
2.0
2.5 1
2
0
0.7 0.9 1.1 1.3 1.5 1.7 1.9 h
ν
ИК
, эВ
Рис. 7. Пример зависимости высвеченной светосуммы от hν для исходного
кристалла (кривая 1), для кристалла подвергнутого воздействию, например, УФ
излучения (2) и результат деления значений обеих светосумм (3).
2. Другой очень важный момент возникает тогда , когда в результате
воздействия на кристалл и изменения в результате этого структуры дефектов
уменьшается (или увеличивается) интенсивность стационарной люминесценции.
Этому может быть несколько причин: либо могут возникать центры
конкурирующей рекомбинации, либо могут изменяться спектры поглощения или
отражения кристалла , либо может быть комбинация перечисленных случаев.
А так как одной из основных задач при применении метода ФСВЛ является
слежение за изменением распределения электронных состояний в запрещенной
зоне кристалла , то сравнение параметров ФСВЛ имеет смысл только в случае,
когда интенсивность стационарной люминесценции остается постоянной!
Обычно предполагается, что интенсивность люминесценции и высвеченная
светосумма пропорциональны друг другу, то есть выполняется соотношение
J
люм
~S . Поэтому перед тем как строить зависимости аналогичные приведенным
на рис. 7, необходимо скорректировать измеренное значение S на величину
изменения интенсивности стационарой люминесценции:
0
0
S
J
J
S = , (24)
где J
0
и S
0
– интенсивность люминесценции и светосумма до воздействия, а
J и S – интенсивность люминесценции и светосумма после воздействия.
Следует иметь в виду, что зависимость J
люм
~S постулируется из
интуитивных соображений.
11 5.0 S, о тн.е д. S Sн 3 2.0 2.5 1 2 0 0.7 0.9 1.1 1.3 1.5 1.7 1.9 hνИ К, эВ Р и с. 7. П р и ме р за ви си мо сти вы све че нно й све то суммы о тhν для и схо дно г о кр и ста лла (кр и ва я 1), для кр и ста лла по две р г нуто г о во зде йстви ю, на пр и ме р , У Ф и злуче ни я (2) и р е зульта тде лени я зна че ни й о б е и х све то сумм (3). 2. Д р уг о й о че нь ва ж ны й мо ме нт во зни ка е т то г да , ко г да в р е зульта те во зде йстви я на кр и ста лл и и зме не ни я в р е зульта те это г о стр уктур ы де ф е кто в уме ньш а е тся (и ли уве ли чи ва е тся) и нте нси вно сть ста ци о на р но й люми не сце нци и . Это му мо ж е т б ы ть не ско лько пр и чи н: ли б о мо г ут во зни ка ть це нтр ы ко нкур и р ую ще й р е ко мб и на ци и , ли б о мо г ути зме няться спе ктр ы по г ло ще ни я и ли о тр а ж е ни я кр и ста лла, ли б о мо ж е тб ы тько мб и на ци я пе р е чи сленны х случа е в. А та к ка к о дно й и з о сно вны х за да ч пр и пр и ме не ни и ме то да ФСВ Л являе тся слеж е ни е за и зме не ни е м р а спр е де ле ни я электр о нны х со сто яни й в за пр е ще нно й зо не кр и ста лла , то ср а вне ни е па р а ме тр о в ФСВ Л и ме е т смы слто лько в случа е , ко г да и нте нси вно стьста ци о на р но й лю ми не сце нци и о ста е тся по сто янно й! О б ы чно пр е дпо ла г а е тся, что и нте нси вно сть люми не сце нци и и вы све че нна я све то сумма пр о по р ци о на льны др уг др уг у, то е сть вы по лняе тся со о тно ш е ни е Jлюм~S . П о это му пе р е д те м ка к стр о и ть за ви си мо сти а на ло г и чны е пр и ве де нны м на р и с. 7, не о б хо ди мо ско р р е кти р о ва ть и зме р е нно е зна че ни е S на ве ли чи ну и зме не ни я и нте нси вно сти ста ци о на р о й люми не сце нци и : J0 S= S0 , (24) J г де J0 и S0 – и нте нси вно стьлю ми не сце нци и и све то сумма до во зде йстви я, а J и S – и нте нси вно стьлю ми не сце нци и и све то сумма по сле во зде йстви я. Сле дуе т и ме ть в ви ду, что за ви си мо сть Jлюм~S по стули р уе тся и з и нтуи ти вны х со о б р а ж е ни й.
Страницы
- « первая
- ‹ предыдущая
- …
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- следующая ›
- последняя »