Старославянский язык. Давыдова Е.В. - 41 стр.

                           41

лантъ не им@mоу же емоу чесо въздати повелh господь
его да продад#тъ и и женж его и ч#да и въсе елико имhаше
и отъдатi и падъ же оубо работъ кланhаше     с# глагол#
господи   потръпи на мънh и въсе тi въздамъ мнлосръдо-
вавъ же господь раба того поустi и и длъгь отъпоусти емоу
ишьдъ же работ обрhте едiного отъ клеврhтъ своихъ iже бh
длъженъ емоу сътомъ пhн#зь и емъ н давлhаше глагол#
даждь ми имъже ми     есi длъженъ падъ же клеврh'&тоть
мол'hаше и глагол# потръпи на мьнh и вьсе ти вьздам онъ
же не хотhаше нъ ведъ и въсадi и въ темъницж доньдеже
въздастъ емоу длъгь весь видhвъши же клевр'&hти бъивъ-
шаа съжалиш# си shло и пришедъше     съказаша   господи-
ноу своемоу въсh бывъшаа тогда призъвавъ и госпо-
динъ   его   глагола ~моу рабе л@кавыи весь длъгь твои
отъпоустих'ъ теб'h понеже оумоли м# не подобааше лi и
тебh помиловатi клеврhта твоего hко и азъ т# помиловахъ и
прогнhвавъ с# господь его прhдастъ и м@чiтелемъ доньде-
же въздастъ длъгь весь




                     Отьче нашь

    Отьче нашь иже ~си на небесьхъ да св#тить с# им#
твое да приидетъ ц'&hсарьстви~ тво~ да б@деть вол" тво"
"ко на небесе и на земли хлhбь нашь нас@штьныи
даждь намъ дьньсь и отъпоусти намъ длъгы наши "ко и мы