Старославянский язык. Давыдова Е.В. - 35 стр.

                                35

и прhдъ     тобо\    оуже    нhсмь достоинъ нарешти с# сынъ
твои сътвори м#       "ко ~диного отъ наимьникъ твоихъ и
въставъ иде къ оцоу сво~моу ~mе же ~моу далече с@mоу
оузрh и оць ~го и милъ ~моу бысть и текъ паде на вы\ ~го и
облобыза и рече же ~моу сынъ оче съгр'hших'ь      на   небо
и   прhдъ    тобо\    оуже    нhсмь достоинъ нарешти с# снъ
твои рече же оць къ рабомъ своимъ нзнесhте одежд@
прьв@\ и облhцhте и и дадите прьстень на р@к@ ~го и са-
погы на ноз'h и приведъше тельць оупитаны и заколhте и
hдъше да веселимъ с# "ко снъ мои сь мрьтвъ б'h и оживе
изгывлъ бh и обрhте с# и нач#ш# веселити с# бе же снъ ~го
старhи на селh и "ко гр#ды приближи с# къ домоу слыша
пhни" и ликы и призъвавъ ~диного отъ рабъ въпрашааше
чьто оубо си с@ть онъ же рече ~моу "ко братъ твои приде и
закла оць твои тельць оупитаныи "ко съдрава и при>тъ
разгн&hвавъ же с# и не хотhаше вънити оць же ~го ишьдъ
молhаше и онъ же отъвhmавъ рече оцоу сво~моу се колико
лhтъ работа\ тебh и николи же заповhди тво~> не
пр'hст/@пнхъ и мънh николиже не далъ ~си козьл#те да съ
дроугы моими възвеселилъ с# быхъ ~гда же снъ твои сь
изhдъи тво~ имhни~ съ лювод'hицами приде закла ~моу
тельць питомыи онъ же рече ~моу ч#до ты вьсегда съ
мъно\ ~си и вьса мо" тво" с@ть възвеселити же с# и възд-
радовати подобааше


                     О званых и избранных